Бащинство в България | В България бащинството се признава от законите и разпоредбите на страната. По закон биологичният баща на детето се счита за негов законен баща, освен ако няма доказателства за противното.
Бащинството се признава по силата на Семейния кодекс, който определя правната рамка на семейните отношения. Според кодекса мъжът се счита за баща на дете, ако е женен за майката на детето към момента на раждането му. Ако обаче родителите нямат брак, бащинството трябва да бъде установено по друг начин.
Един от начините за установяване на бащинство в България е чрез доброволно деклариране на бащинство. Това е документ, който биологичният баща подписва, като признава, че е баща на детето. Декларацията трябва да бъде заверена от нотариус и подадена в съответните органи, като например в Службата за гражданска регистрация.
Ако бащата не признае бащинство, майката може да заведе дело за установяване на бащинство. В този случай съдът може да разпореди провеждането на ДНК тест, за да потвърди биологичната връзка. След като бащинството бъде установено, бащата има право да участва в отглеждането на детето и вземането на решения. Както и задължението да предоставя финансова подкрепа.
В допълнение към тези законови изисквания съществуват и културни и социални фактори. Които могат да повлияят на начина, по който се разглежда и признава бащинството в България. Например традиционните роли и очаквания на половете могат да поставят по-голям акцент върху ролята на бащата като доставчик и защитник на семейството. Като същевременно подчертават значението на поддържането на семейната чест и репутация.
Как се ползва отпускът по бащинство
В България бащите имат право да ползват отпуск по бащинство след раждането на дете. Отпускът може да се ползва в рамките на 6 месеца след раждането на детето и може да продължи до 15 последователни дни. Отпускът може да се ползва на една или две части, но минималната продължителност на всяка част е 7 дни.
За да ползва отпуск по бащинство в България, бащата трябва да отговаря на определени изисквания и да спазва конкретни процедури. Ето какви са съответните стъпки:
Уведомяване на работодателя: Бащата трябва да уведоми работодателя си най-малко 7 дни предварително за намерението си да ползва отпуск по бащинство. Уведомлението трябва да бъде в писмен вид и да съдържа очакваните начална и крайна дата на отпуска.
Предоставяне на документи: Бащата трябва да предостави на работодателя копие от акта за раждане на детето, както и писмена молба за отпуск по бащинство.
Получаване на одобрение: Работодателят трябва да одобри молбата за отпуск по бащинство и да уведоми бащата в писмен вид.
Ползване на отпуска: След това бащата може да ползва одобрения отпуск по бащинство. Който може да бъде на една или две части, при условие че минималната продължителност на всяка част е 7 дни.
Получаване на възнаграждение: По време на отпуска по бащинство бащата има право да получава възнаграждение от Националния осигурителен институт. Което се изчислява въз основа на средната му заплата за последните 6 месеца.
Важно е да се каже, че отпускът по бащинство е законно право в България и работодателите са длъжни да го предоставят на служителите, които имат право на него. Ако работодателят откаже да предостави отпуск по бащинство или наруши други трудови закони, служителят може да подаде жалба в Инспекцията по труда или да заведе съдебно дело.
Установяването на бащинство
По отношение на установяването на бащинство в България има няколко възможности. Ако родителите на детето са женени, съпругът се счита за баща на детето. Ако родителите нямат брак, бащата може да признае бащинство, като подпише декларация за бащинство, която трябва да бъде заверена от нотариус. Алтернативно, ако бащата не признае бащинството, майката може да подаде иск за установяване на бащинство. А съдът може да разпореди провеждането на ДНК тест за потвърждаване на биологичната връзка.
След като бащинството бъде установено, бащата има определени права и задължения по отношение на детето. Включително задължението да предоставя финансова издръжка и правото да участва в отглеждането на детето и вземането на решения. Майката също има определени права и задължения, включително правото на попечителство и задължението да полага грижи за детето.
Струва си да се отбележи, че законите и разпоредбите, свързани с бащинството и семейните въпроси, могат да се различават в отделните държави. Така че е важно да се консултирате с местен правен експерт за конкретни съвети и насоки.
Препоръчваме ви още:
Мисия „нов баща“ – какво да очаквам, когато бебето е вече вкъщи
